Categories
Uncategorized

Градски транспорт

снимка: www.idea.bg

Тази сутрин за пореден път съжалих, че не съм тръгнал за работа пеша (разстоянието е около 15км!).

С качването ми в автобуса бях зашеметен от невероятната миризма на “спретнат” господин, седящ до мен. Дрехите му едва ли някога са виждали пералня или поне леген с гореща вода отблизо, камо ли той самия да е чувал за баня?! Говоря за една специфична миризма, мога да я оприлича само на мръсни чорапи, накиснати в пресечено прясно мляко (не си го представяйте, отвратително е).
Както и да е, поех дълбоко въздух и започнах да се моля, автобуса да стигне по-скоро до моята спирка. Уви, шофьора не само не го интересуваше собствения му график, но и се постара да не остане неотразена дупка по прекрасните варненски улици. Като прибавим и легендарните пластмасови седалки, няма да споменавам какво се случва с бъбреците ми… Слава Богу зададе се и моята спирка. Толкова се зарадвах, че ми предстои глъдка чист въздух и съвсем забравих какво ми предстои на слизане от автобуса. Лелките и чичковците с по 5 балтона и натоварени с чанти и дисаги като едногърби камили в разгара на туристическия сезон в Египет мачкат всичко по пътя си към заветната цел – сядане на невероятно удобните, бъбреко трошащи седалки в автобусите на градския транспорт.
 
С други думи – един прекрасен начин, човек да забрави за прекрасния уикенд, който е прекарал и да се влее в стадото от нервни и зомбирани човечета.
Честито начало на новата работна седмица.